Теория за вземане на решения. Димитър Терзиев

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  12-2-2017
  •  173

Автор:Димитър Терзиев
Издателство:Нов български университет
Страници:103
Корици:Меки
Година:2002
Броя:1
ISBN:954-535-022-9 Тегло (гр.): Формат: 200 / 285 Състояние: Мн. добро
ВЪВЕДЕНИЕ

В своето развитие икономическата теория е разглеждала много и разнообразни въпроси, с които са се сблъсквали хората в своята стопанска практика. В отделните периоди на общественото развитие различни въпроси са придобивали по-голяма важност или са отивали на по-заден план. Някои от тях сравнително лесно и бързо са получавали задоволителни отговори. В други случаи търсенето на отговор е протичало мъчително и бавно, с многократно връщане към поставения проблем и обмислянето му от различни гледни точки и в светлината на вече достигнатите знания.

Може би най-яркият пример в това отношение е проблемът за вземането на решения в икономиката. Всъщност, отговор именно на него се опитва да даде още Адам Смит, чрез своята така популярна идея за „невидимата ръка“. Възгледът, че съществува независим от хората механизъм, които управлява стопанската размяна между тях, ни насочва към ясен и категоричен отговор - най-важните икономически решения се формират на пазара и стопанските агенти единствено следват получените оттам сигнали. Това разбиране е позволило на класическата икономическа школа успешно да обори разпространените дотогава (и днес можем да кажем - неверни) теории за функционирането на стопанството, а на последвалата я неокласическа школа (т.нар. Икономикс) да се противопостави успешно на идеите за социално инженерство. Вероятно в това е и основната заслуга на тези две школи, доминирали развитието на икономическата теория през последните повече от два века. Но концентрирането единствено върху механизма на пазарната размяна довежда до един съществен пропуск - не се обръща достатъчно внимание на участниците в нея - индивидите, домакинствата, фирмите.

Така се отваря широко поле за изследователска работа. Постепенно се оформя кръг от знания (които днес наричаме управленска наука), занимаващ се устройството и функционирането на фирмите. Редица други идеи - социологически, поведенчески, познавателни, антропологически и т.н., навлизат в икономическата област. В повечето случаи тези процеси имат позитивно и обогатяващо влияние. Но проблемът за създаване на цялостен модел, обясняващ процеса на вземане на решения в икономиката, остава неразрешен.

Днес икономическата теория се завръща към своите корени. Пазарният фундаментализъм е изоставен, фирмите вече не са просто „черни кутии“, индивидите оказват влияние върху процесите на размяна. Най-точно тази промяна е показана от един от Нобеловите лауреати по икономика за 2001 г. професор Джоузеф Стиглитц: „Към класическите три въпроса на икономиката - какво да се произвежда, как да се произвежда и за кого да се произвежда, ние сега добавяме и четвърти - как тези решения се вземат и кой ги взема“1.

Икономическата теория не е просто интелектуално занимание. Нейното развитие има решаващо значение за стопанската практика. Вина на самата наука е ако тя се откъсва от реалните проблеми на предприемачите и мениджърите и се концентрира върху разработването на абстрактни модели със значителна познавателна стойност, но със съмнителна практическа приложимост. Това се случваше често през последните две столетия. Нека се върнем отново към Стиглитц. В критиката си към свои предшественици, той отбелязва: „В икономиката на Джоан Робинсън (или на Ароу и Дебре) вземащите решения и структурата на процеса на вземане на решения не играят никаква роля. Джоан Робинсън представя работата на мениджъра просто като четене на книга с препратки към подходящите страници, отнасящи се до текущите (и бъдещите) цени на факторите. Съответната страница ще покаже коя технология минимизира разходите за тези фактори. Толкова прост ли е животът? Разбира се, ако животът беше толкова прост, да бъдеш мениджър би било наистина досадна работа... Те [мениджърите] ще могат по същество да бъдат заменени от автомат“2.

Възобновеният интерес към процеса на вземане на решения е вероятно най-важната характеристика в развитието на модерната икономическа теория. Но очевидно проблемът е сложен и разрешаването му изисква време. Представяне на традиционната и съвременната теории за вземане на решения, а също и на някои свързани с проблема възгледи, е главната цел на настоящия курс. Основните му задачи са:

о да представи достиженията на различни школи, изучаващи процеса на вземане на решения; о да изясни неговата структура и последователност на изпълнение;......
---------------------------------------------------------------
1    Stiglitz, J. 1996. Whiter Socialism? MIT Press. , c.5
2    пак там, с. 6

Категория:     Учебници за ВУЗ
Издателство:     Нов български университет
Година:     2002
Cтраници:     103
Забележка:     Здраво книжно тяло, тук-там е подчертавано.
Налични бройки:     1
Език:     Български
Град на издаване:     София
Корици:     меки
ISBN:     954-535-022-9
Размери:      200/285/0 мм
Ключови думи:      вземане на решения, управленски проблеми
Категория › Учебници за ВУЗ

Допълнителни снмики

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.