Денъ последенъ - денъ Господенъ. Стоян Загорчинов

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  26-10-2016
  •  232

Автор:Стоян Загорчинов
Издателство:Древна България
Страници:162
Корици:Меки
Година:1932
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 150 / 215 Състояние: Мн. добро
В три дела.

ПРЕДИСЛОВИЕ
Романътъ— ДЕНЬ ПОСЛЕДЕНЪ-ДЕНЬ ГОСПОДЕНЪ — изобразява времето на царя Йоана Александра до Димотишката битка (1352 г.) и преминаването на Великия Бродъ — Дар-данелитЬ — отъ турцитЪ (1354 r.), — оня кжсъ време, който, въ известно отношение, е последенъ день на нашия сво-боденъ животъ преди турското робство: отъ тия две дати нататъкъ започватъ да падатъ първигЬ вечерни сЬнки и халата, която до тогава се само усЪща и предчувствува, връхлита надъ Балкана. Заглавието има символно, а по-малко фактическо значение. То бележи въобще: край, предЪлъ, който, ако и да не е още настжпилъ, е предопредкленъ, под-готвенъ е чрезъ природнигЬ и човешки закони.

Всичко това бурно и забравено минало се постарахъ да възскреся въ книгата си; всички лица, за които имаме бележка у византийски хронистъ или у нашъ лЪтописецъ, получиха своето мЪсто. Душата на хората, които сж. отдавна вече прахъ и духътъ на епохата, която сега е само историческа значимость, оживвexa чрезъ мъртвитЪ знаци. Ако времето е било сурово, азъ не го разкрасихъ; ако върхаритЬ на народа сж били незначителни и себични, не ги направихъ по-добри и по-големи, само защото сж носели една титла, която ги поставя на предния планъ на историята. Опитахъ се да създамъ националенъ исторически романъ безъ излишенъ войнствуващъ национализъмъ. Онова, което на-родътъ е изстрадалъ въ предвечерието на робството; онова, което той е сътворилъ; онова, което е покълнало въ неговото лоно, но не е могло да даде плодъ, намЪри, мисля, своя промисълъ тукъ.

МЪсто на действието въ този романъ е цЪла България. Азъ нам-Ьрихъ за по-правилно да излЪза вънъ отъ стенитЪ на Царевецъ и на Трапезица не само поради естествената и отличителна за времето раздробеность. Вр дебриттe на въ ковннтЪ лесове, подъ сламените покриви на хижите, въ беля рскитЬ бащйни и пронии, въ тъмните килии на мънастирю и скитове живЬятъ своето безименно или полуисторично битие разбойници-хусари, отроци и парици, безмълвницииси-хасти, богомили и странствуващи паломници, които много по-ясно и красноречиво изразяватъ духа на това време, отколкото разните прахтори, примикюри, протовестиярии и дуксове на Търновския дворъ. Въ гЬхнигЬ души се кръс-тосватъ странни предчувствия за грядущето и всички rfe, еднакво и убедено очакватъ нещо, което ще дойде, и е длъж-но да дойде, за да промени този свЪтъ. И православни, и еретици, и мирни селяни, и сурови хусари живЪятъ съ жажда за Бога като истина и правда, като мзда и награда, и съ това, тъкмо гЬмъ именно се открива смисъла на тогавашния животъ и неговото духовно уразумение. Центърътъ на тежестьта е измЪсгенъ къмъ низините. Макаръ въ Търново царьтъ да царува съ сжщия блЪсъкъ и връзките на средневековието да сгЬгатъ все по-силно хората къмъ самодържеца, неговите велики боляри и съборната право-славна църква, долу се върши, независимо отъ тЪхъ, потайна и упорна работа: тамъ бленуватъ за общность и сговоръ въ държавата, за да настжпи Божия миръ вжтре, и — за общность и сговоръ между народите на Балкана, за да се отбие новия Антихристъ, който идва отъ югъ. И става така, че не тЬзи, които държатъ поводите, а неизвестните и безвластните посочватъ първи спасителния пжть.

Безъ съмнение, азъ надебелихъ известни тежнения; ок-рилихъ стремежите и бленовегЬ; историческите данни ми послужиха повече като напжтетвия, отколкото като стожери; некои дати сж преместени; второстепенни събития, които се извършватъ неедновременно и въ различни места, сж. подредени едни до други и принудени да станатъ на едно место. Ала изобщо, азъ мисля, време и събития, хора ивещиеж на езое место и въ своя среда, дотолкова поне, доколкото ние, шесть века подире, можемъ да си ги представиме. За ония, които търсятъ въ историческия романъ само — а не и покрай главното—археология, популяренъ коментарь на историята или нищо друго освенъ патриотиченъ дитирамбъ, тази книга може и да не бжде по вкуса имъ. Немога да скрия, че често съмъ вършилъ тъкмо обратното. пзъ се по-мжчихъ да намаля, колкото това е възможно, тъй наречената „принадена стойность“ на историческия романъ, като създамъ преди всичко живи хора и човешки души, които, съ малки изменения, биха могли да живеятъ и сега между »
насъ. По този начинъ, убеденъ съмъ, не сгрЪшихъ ни срещу историческата правда, нито пъкъ спрямо вЪчната правда на живота, който, вчера и днесъ, е единъ и сжщъ, еднакво простъ и разноликъ.

Постарахъ се да остариня речьта, употребявайки, съ мЪрка и не за външна украса на езика, малко известни думи и изрази. Не мисля, че ще спънатъ внимателния читатель, затова не прибавихъ и речникъ на края на книгата. Така сжщо, запазихъ старинното правописание на известни нарицателни и собствени имена, както и граматически форми, рядко срещани днесъ.

Коледа, 1931 г. София

С. 3.

Категория:     Исторически романи
Поредици и библиотеки:     Български исторически романи
Издателство:     Древна България
Година:     1932
Cтраници:     162
Забележка:     Здраво книжно тяло, без забележки в текста. Незначително кафяво петно на корицата и частично на последните страници.
Налични бройки:     1
Език:     Български
Град на издаване:     София
Корици:     меки
Размери:      150/215/0 мм
Ключови думи:      романи за България, стари книги, библиотека, поредица
Категория › Исторически романи

Допълнителни снмики

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.