Етюди върху старобългарската литература. Минко Генов

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  4-10-2016
  •  118

ПРОДАДЕНА

Автор:Минко Генов
Издателство:Печатница на Министерството
Страници:139
Корици:Меки
Година:1947
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 125 / 180 Състояние: Добро
ПРЕДГОВОР
Тая книга не си поставя задача да даде системно изложение на старобългарската литература, нито едно моногрфическо изследване на въпросите, засегнати в нея, а цели да изясни въпроса за началото на славянската писменост, който, въпреки многото научни издирвания, и до днес се разкрива неправилно и тенденциозно и в разрез, както с културно-историческите факти, тъй и с възгледите на първите слависти.

Тя посочва прегледно завоите, през които преминава славянската, респект, старобългарската писменост, от своето зародишно място, славянския юг, през земите на западните славяни, докато се утвърди в пределите на българската държава, гдето се извишава до неочакван разцвет и залива с лъчите си цялото юго-източно славянство.

Нашият труд мери да хвърли бегъл поглед върху най-важните произвоци на славянобългарската мисъл да подчертае нароцностното начало в нашата книжнина, доколкото е могло да се оформи през време на средновековието, по-частно, през славянското средновековие, когато се говореше предимно за „елини“ и „варвари“ и съвсем малко за нации и национални идеи.

Искаме да дадем сбито най-характерните особености на нашата литература в първичния период на нейното развитие, да нахвърлим нейните основни ицеи, заети от чужди страни, или поникнали на родна земя, и допринесли за образуване на славянобългарския светоглед, примиряващ примитивните славянски схващания с отломъците на елинската философия и византийското християнство.

В основите на тоя синкретизъм се разви нова — славянска култура, от изворите на която черпеха нашите прадеди — от годините на първите книжовни производи, до втората половина на 18 век, когато се прекопават нови пътища на културно развитие чрез историята на Паисия Хилендарски. Читателите ще имат възможност да проследят, (покрай другото, каква е била литературната култура на старобългарското образовано общество, в която, освен старите християнски разбирания за живота, изявени под форма на поучителни слова, жития на светии, библейски разкази, философско-богословски трактати и др., проникнали от съседна Византия, повява отвреме-навреме и лъх от светска тематика, мигрирала от далечни земи, или поникнала на наша земя. Покрай званична верска книжнина, предназначена за привилегированите среди, пробиват си път и волни съзцания на фантазията, които до нейде задоволяват вкусовете и на народните мнозинства. А те, както твърди презвитер Козма, изпитвали остър „духовен глад“ поради високомерието на богатите, които имали интерес да ги държат в невежество. Затова и тия народни маси, наричайки се уж християни, продължавали „да вярват в срещи и сънища и във всяко сатанинско учение,“ па и да прекарват времето си в пиянство, „в танци и в бесовски песни“ — една класическа посочка, от която ясно личи, че и при християнството старият езически извор не само не пресъхвал, но продължавал да блика, защото нищо не било в състояние да пресече струите на самобитното творчество у стария езичник. Впрочем той и в наши дни продължава да дружи с духове и чародейства, да пали огньове в надвечерието на народни празници, да слуша гръмотевиците на стария Перун в образа на свети Илия и да изпълнява най-разнообразни обичаи, носещи всички признаци на тъмни езически обреди — плод на наивна приказна фантазия и на един още по-наивен ирационален ум.

Фактите на нашата стара литература ни изправят пред една необикновена интензивност в нейното развитие, особено в първите години на появяването й, на която мъчно можем да търсим съизмерение в литературното развитие на западните народи през оная епоха и на която даваме, макар и бегло, очертание в тая книга. Отбелязваме го само, за да посочим, какъв здрав дух е имал още тогава младият български народ и какво буйно развитие биха получили неговите сили, ако бе поставен при по-благоприятни културно-политически условия, ако не беше острото раздвоение между образования кръг българи и множеството на народа.

И като разглеждаме тия факти (имаме тук предвид само времето на първото българско царство) от гледище културно-историческо, ясно става, че старата българска литература не може да се преценява през призмата на едно пренебрежително отношение, достигащо понякога до пълното й отричане, само за това, защото не дала художествени ценности, които се предявяват към съвременната литература. Всеки век носи със себе си и своята мисловност, която се оглежда в книжнината. Днешната степен на развитие не може да бъде откъсната от миналото, ако и да не се намира в явна зависимост от него. Борбите за славянско единение, които особено днес се водят с едно необикновено напрежение от демокрациите на славянските народи, имат в основата си покрай фактите, които ни донесоха най-новите исторически дни, и славяно-българската литература. Наследието, което тя ни завеща, съставя огромен дял в културната съкровищница на цялото славянство, и по-особено, на югоизточните славяни. От него те ще черпят винаги сили в борбата за самосъхранение и за своя възход.

Нашият труд е един малък принос към достижението на тая цел.

София, 1947 година.

Минко Генов

Категория:     Литературни изследвания
Издателство:     Печатница на Министерството
Година:     1947
Cтраници:     139
Забележка:     Здраво книжно тяло, незначително пожълтели страници.
Налични бройки:     1
Език:     Български
Формат:     70/100/32
Град на издаване:     София
Корици:     меки
Размери:      125/180/0 мм
Ключови думи:      българска проза, литература, българска литература

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.