Летопис за Крумиш-Кан-Ювиги на българите. Роман летопис. Николай Станишев

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  11-6-2016
  •  236

ПРОДАДЕНА

Автор:Николай Станишев
Издателство:Милка Станишева-Шварц
Страници:320
Корици:Меки
Година:1995
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 140 / 215 Състояние: Мн. добро
ПРЕДГОВОР
За древните българи е имало две най-важни думи при управление на държавата и при обществените им отношения - „верност и чест". Те преобладават и в тона на „Летопис за Крумиш кан-ювиги“ на Николай Станишев. Голямо влияние за живота, а и за творчеството му и за собствения му характер е имал научно-историческият малоброен кръжок „Ордата", основана от Димитър Д. Съсълов. И този интерес ги свързва в голямо приятелство. И двамата са дълбоки християни, което се вижда от делата и живота им: те и двамата имаха оформен характер и одухотворена интелигентност. Оттам и тяхната етичност и морал, защото няма морал без духовна основа. През трудния им живот ги крепяха двете български изконни думи - верност и чест: верност към Бог, народ и държава и честност в отношенията им с околните и в делата.

Зад историческите факти стоят духовните факти, стои цялостната човешка еволюция. Истински са само онези историци, които могат да усетят и двете тези нива на историята и да ги обединят: външното ниво - фактите и онова невидимото, но осезаемо ниво зад тях - духовността.

И в настоящия си роман-летопис Николай Станишев е стъпил на своите дългогодишни исторически проучвания рамо до рамо с Д. Съсълов. Станишев винаги е настоявал, че историята не е наука, че тя е самият живот. Както няма закони на Живота, така няма закони и на историята. Тя не е само интелектуализирано изброяване на факти. Нима и досега някой историк е обяснил защо Атила в 452 г. не разруши и не превзе Рим, когато градът бе беззащитен, под краката и в ръцете му? Никой не би могъл да обясни този факт, ако не вземе под внимание и не обясни два факта от духовно естество. Историята, разбира се, трябва да се придържа строго към известните исторически факти, но трябва да трепти и от истински живот. Историята е изживявания, тя е целият живот на отделни хора, на група хора, а и на цели народи. Народите се състоят от отделни, живи човешки същества, които имат мисли и чувства, а чувствата са свръзката между волята им и делата им! Това не може повече да се пренебрегва. Не само от историците, ала и от тези, които правят историята, трябва да имат предвид и онези, за които я правят и с които я правят! Никой човек, никоя група от хора нямат право да говорят от името на един цял народ. Народът е общност свободна, съставена от множество отделни човеци и никоя група няма право да обсебва историята на народа, към който принадлежи, само за целите на своята група.

В „Летопис за Крумиш кан-ювиги - 811 година" Ста-нишев повдига малко ъгълче от живата българска история не само със сухи интелектуализирани факти. Романът е исторически, но той трепти от живот. Човеците в него мислят, чувстват и действат; чувствата са обединяващата брънка между мисъл и воля за действие. Ако в делата на едно човешко същество, на една група, на един народ тази брънка чувства, емоции липсват, делата на такова човешко същество, на такава група са недоносчета.

Станишев имаше далновиден поглед за историята на народа ни, за идващата промяна в живота и затова казваше:

„Вече трябва да избягваме какъвто и да е конфликт, дори и за земя. Епохата на националните движения отминава. Вече има борба за човека, за цялото човечество."

Да, наистина, днес е времето на борба за човешката душа. Човечеството вече излиза от своята „младежка възраст“ и възмъжава. Рамо много „младият“ разрешава споровете с юмруци, ако друг хлапак му противоречи. Времената на войните отминават, както и на империите и на великите сили. От тях остават само поуките, онова, което сме научили от тези крайно трудни „домашни упражнения“. Човечеството занапред трябва да напредва, да се развива с Любов, свързана с Уважение към Живота! В своя „Летопис за Крумиш кан-ювиги“ Николай Станишев ни описва двама различни управници - Крумиш кан-ювиги надмогнал се до обич към народа и до уважение към Живота, и император Никифор, чийто череп бе изкован в златна чаша, а от изминалите векове все още се долавя ехото „Наздраве дружина с Никифоровата кратуна“.

В „Летопис за Крумиш кан-ювиги" Николай Станишев ни завещава: да помним и тачим великото си минало с опитам поуките му, съчетани в двете думи „верност и чест", а всички управляващи „да бдят над законите и над държав-ното ни устройство“.
Вера Гюлгелиева Милка Станишева-Шварц
1 юли 1995 г. София

Категория:     Исторически романи
Издателство:     Милка Станишева-Шварц
Година:     1995
Cтраници:     320
Забележка:     Здраво книжно тяло, без забележки в текста.
Налични бройки:     1
Език:     Български
Град на издаване:     София
Корици:     меки
Размери:      140/215/0 мм
Ключови думи:      българска проза, литература, българска литература, роман-летопис
Категория › Исторически романи

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.